Ауреол

/ˈɔɹ.i.ˌoʊl/

Ауреол произлиза от английската дума aureole, означаваща „лъчезарен ореол“. Коренът е латинското прилагателно aureolus – „златен“ – производно от aurum (злато), общ корен за думи като аурора и ореол.

В изобразителното изкуство ореолът символизира свещеност и божествена светлина – кръгът, изобразяван около главата на светци и ангели в иконографията. Тази символика придава на Ауреол силна духовна и естетична конотация, правейки го рядко, но изразително женско ime.

Ауреол достига пик около 1920 г. и остава изключително рядко в съвременния именник. Родителите, избиращи Ауреол, ценят нейната латинска семантика, сакралната образност на ореола и уникалността – ime, което никой друг в класа не носи.