Ема

EH-mah

Ема произлиза от старовисоконемския елемент „ermen“, означаващ цялостност, универсалност или величие. Елементът е запазен в престижните династични имена на франкската и англосаксонската аристокрация още от X–XI век. Най-значимата ранна носителка е Ема от Нормандия (985–1052 г.) — кралица на Англия двукратно и майка на 3-ма английски крале.

Романът на Джейн Остин „Ема“ (1815 г.) закрепва литературната идентичност на името: героинята Ема Woodhouse е описана като „умна, хубава и богата“. Името западна в средата на XX век, но се завърна драматично: оглави американските класации на SSA през 2014 г. и удържа позицията си 5 поредни години.

В България Ема се среща като самостоятелно име. НСИ данните показват устойчиво присъствие сред новородените от 2000-те години насам. Компактното двусрично звучене и лекотата за произнасяне го правят траен избор на българските родители.