Барбара

/ˈbɑɹ.bə.ɹə/

Барбара произлиза от гръцкото прилагателно barbaros, означаващо „чужденец“ или „не-гърк“. Гърците използват тази дума за всички народи, чийто език звучи неразбираемо – като подражание „бар-бар“. Коренът носи идеята за другост и екзотичност, а не за негативна оценка.

Света Барбара е ранносредновековна мъченица – по легенда убита от баща си, след което той е поразен от мълния. Тази история я утвърждава като покровителка на артилерията, миньорите и всички, изложени на внезапна смърт. Широкото разпространение на Барбара в западния свят е пряко следствие от нейния мартиролог.

Барбара не попада в топ 1000 за САЩ днес, но достига 5-о място сред женските имена в Америка в средата на XX век. Родителите, които избират Барбара, оценяват нейната историческа дълбочина и класическото звучене – ime с апостолски корени и вековна традиция.