Ярон

/jɑˈɹɔn/

Ярон (Ярон) произлиза от иврит ירוֹן (yaron) — от корен rnn „да пее, да ликува, да издава звук на радост". Значението е „ликуващ" или „той, който пее". Коренът е свързан с ливитските химни и празниковото ликуване в Библията.

Ярон е традиционно израелско ime, широко използвано в Израел от 1950-те насам. То принадлежи към групата иврит имена, свързани с радост и хвала — заедно с Гил (Gil), Рон (Ron), Орен (Oren). В Израел достига пик около 1980 г.

В западния свят Ярон е рядко, но се среща сред еврейски диаспорни общности. В американските регистри е непостоянна нишова форма. В България Ярон е практически непознато извън еврейските общности. Произношението (ЯА-рон) е лесно адаптируемо в кирилица.