Аура

/ˈɔɹ.ə/

Аура произлиза от латинската дума aura, заимствана от гръцкото αὔρα, означаващо „бриз“ или „лек ветрец“. Коренът носи усещане за лекота, движение и природна свежест – въздухът в деликатно, усетимо движение.

В съвременния език думата aura придобива и второ значение – „характерна атмосфера или светлинно излъчване около личност или предмет“. Тази духовна конотация е особено силна в езотеричните и новодуховни традиции, където аурата се разглежда като видимо енергийно поле около тялото.

Аура достига пик около 2015 г. и носи устойчиво присъствие в съвременните именници. Родителите, избиращи Аура, ценят нейната двойна семантика – природния бриз и духовното излъчване – и краткото, интернационално звучене.