Авелин

/ˈæv.ə.laɪn/

Авелин произлиза от нормандско-френската форма на германското ime Авелина, което е умалителна производна на Авила. Нормандците донасят Авелин в Британия след 1066 г. и то се утвърждава в средновековния именник като елегантна женска форма.

След края на Средновековието Авелин постепенно излиза от употреба в Англия, но запазва присъствие в Америка до XIX в. Съвременният ренесанс на ime-то е свързан с нарасналия интерес към средновековни имена и с популярността на Евелин – чийто звуков профил Авелин припомня.

Авелин достига нов пик около 2018 г. и присъства устойчиво в американските именници. Родителите, избиращи Авелин, ценят нейната нормандска история, средновековния характер и деликатното, мелодично звучене – ime с 1000-годишна история, но свежо за съвременното ухо.