Айвс

/ˈaɪvz/

Айвс (Айвс) произлиза от германския корен iv, означаващ „тис" (Taxus baccata). Тисовото дърво е ценено в Средновековието заради твърдостта на дървесината, използвана за дъги на лъкове, и заради вечнозеленото му естество — символ на безсмъртие.

Формата Айвс е английска адаптация на нормандско-французкото Yves, пренесено в Британия след Нормандското завоевание (1066). В Корнуол съществува Свети Айвс — рибарско градче, кръстено на ирландската светица Ита или на непотвърден местен светец.

В англоговорящия свят Айвс достига скромен пик около 1920 г. Днес се използва рядко, но запазва привлекателността на архаичните едносрични имена. Фамилното Айвс е отделно: американският композитор Чарлс Айвс (1874–1954) носи фамилното Айвс, произхождащо от същия корен. Двете форми — лично и фамилно — не трябва да се смесват.