Болдуин

/ˈbɔld.ˌwɪn/

Болдуин означава „смел приятел“ и произлиза от старогерманските корени bald (смел, храбър) и wini (приятел). Комбинацията от военна доблест и лоялност прави Болдуин особено популярно сред средновековната аристокрация на Фландрия и Западна Европа.

В Средновековието Болдуин е широко разпространено сред фламандската знат. Няколко крале на Ерусалимското кралство по времето на Кръстоносните походи носят това ime – най-известен е Болдуин IV (Прокаженият крал), управлявал от 1174 до 1185 г. Нормандците го внасят в Британия, откъдето достига до Ирландия и Шотландия.

Болдуин не попада в топ 1000 за САЩ, но носи устойчиво присъствие в Белгия и Нидерландия. Родителите, избиращи Болдуин, търсят ime с рицарска история, германски корени и средновековен характер, което звучи отличително в съвременния контекст.