Балдрик

/ˈbɔld.ɹɪk/

Балдрик произлиза от старогерманските корени bald (смел, храбър) и rih (владетел, крал). Двусъставните имена с rih са широко разпространени в германската именна традиция и носят идеята за силно, благородно управление – съчетание, ценено от племенните аристокрации.

Светецът Балдрик от VII в. – франкски монах, основал монастира Монфокон – носи това ime. Нормандците въвеждат Балдрик в Британия след 1066 г. и то се употребява спорадично в аристократичните среди на Средновековието. Пиковата година около 1200 г. отразява нормандската именна мода в Англия.

Балдрик не попада в топ 1000 за САЩ и се среща изключително рядко в съвременния именник. Родителите, избиращи Балдрик, ценят неговия нормандско-германски произход, архаичното звучене и историческата отличителност – ime, познато на историците, но непознато в детската градина.