Барнабас

/ˈbaʁ.na.bas/

Барнабас е гръцката форма на арамейското прозвище Bar-Nabas. В Деяния на апостолите то е дадено на мъж на ime Йосиф, евреин от Кипър, описан като щедър и вдъхновяващ спътник на Павел в мисионерските му пътешествия из Мала Азия.

Арамейският корен се свързва с думи за „пророк“ или „утеха“ – точното значение остава дискутирано сред библеистите. Едни тълкуват Bar-Nabas като „син на пророка“, а други – като „син на утешението“. Разпространението на Барнабас в западното християнство е пряко следствие от апостолската му роля.

Барнабас не попада в топ 1000 за САЩ, но носи устойчиво присъствие в Обединеното кралство и Ирландия. Родителите, избиращи Барнабас, ценят неговия новозаветен авторитет, редкостта му в съвременния именник и класическото библейско звучене.